Върховният административен съд (ВАС) сложи точка на спора за съдбата на участъка от магистрала “Струма” между Крупник и Кресна, съобщава Капитал. Петчленен състав на ВАС отказа да разгледа касационната жалба на Сдружение “За земята – достъп до правосъдие” и Димитър Василев Василев срещу решението на тричленката от май т.г., с което бе потвърдена екооценката на трасето. Отказът на съда да гледа делото е мотивиран с промяна в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) от лятото на миналата година, с която бе премахнат касационният контрол върху решения за екооценки на т.нар. проекти от национално значение със стратегическа важност.
Същевременно петчленният състав отхвърли и искането на жалбоподателите да сезира Конституционния съд (КС) с тази промяна в ЗООС, която остави съдебния контрол за оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) само на една инстанция. Срещу тази законова промяна, лансирана от управляващите през 2017 г., имаше много силна обществена съпротива, както и президентско вето, което мнозинството преодоля. Президентът обаче не сезира КС. Сега и петчленката на ВАС отказва да отнесе въпроса до КС, но на процедурно основание – върховният съд може да сезира КС само по висящи дела, а това дело е прекратено още през май т.г., след като и в решението на тричленния състав е записано, че то не подлежи на обжалване.
В края на август Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) обяви две отделни поръчки за двете посоки на участъка. Стойността на двете поръчки е съответно 430.5 млн. лв. и 444.8 млн. лв. без ДДС, или общо над 1.05 млрд. лв. Сроковете за подаване на оферти са в края на ноември.
Жалбата, с която бе поставено началото на делото в съда, е срещу решението на министъра на околната среда и водите Нено Димов от октомври 2017 г. по оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на трасето на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле. С това решение той одобрява осъществяването на инвестиционно предложение “Подобряване на трасето на Лот 3.2 на автомагистрала “Струма” по Източен вариант Г 10.50″ на базата на доклад на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) – съвещателен орган към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), който беше одобрил този “източен” вариант дни по-рано.