Очакваме през месец октомври да имаме избран изпълнител и през 2018 г. да довършим процедурата по въвеждане на тол-системата, каза в студиото на Нова телевизия министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Не сме се отказали и да заведем иск срещу жалбоподателите, заради които България търпеше загуби в продължение на година и половина от невъвеждането на тол-таксите, добави той.
Превозните средства с тегло до 3,5 т ще останат на винетен режим, като електронни винетки ще заменят досегашните хартиени стикери, напомни министърът. Превозните средства, които са с тегло над 3.5 т. ще попаднат в обхвата на тол-системата. В тази категория попадат и големите автобуси, но за тях се предвиждат облекчения, тъй като те предоставят специален вид услуга, обясни Николай Нанков. След въвеждането на тол-системата основната тежест ще бъде поета от големите тирове, подчерта министърът.
Във връзка с общественото обсъждане на трасето на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле министърът изтъкна, че изнасяне на едното платно източно от дефилето е най-сигурният и безопасен вариант от гледна точка на пътната безопасност за гражданите. Съществуващото трасе ще бъде разширено и рехабилитирано. Предвижда се да бъдат изправени виражите и тежките завои и ще бъдат поставени мантинели. Така трафикът ще се редуцира минимум с 40 до 50%, подчерта Нанков. Предвиждат се 5 пътни възела, които ще свързват двете платна на автомагистрала „Струма“ в района на Кресна и Симитли, съобщи още министърът и допълни, че са проектирани зони за отдих и търговия в рамките на общините, през които ще преминава трасето на т.нар. „Източен вариант“ на магистралата.
„Като всеки нов проект, и този поражда освен големи очаквания, и големи притеснения. Опитваме се да разсеем тяхната несъщественост, защото за всичко сме се погрижили, включително за местния бизнес и икономика“, подчерта Николай Нанков.
Той обясни, че вариантът за построяване на двете платна извън дефилето ще оскъпи построяването на магистралата с над 800 млн. лв. Построяването на две нови трасета ще изисква повече време, а това би могло и да навреди на местния бизнес и икономиката. „Забавянето с всеки ден на строителството на магистралата ни коства жертви“, изтъкна министърът.
Николай Нанков обърна внимание и че районът на Кресна е най-сеизмично тежкият и сложен участък, като се характеризира с висока честота на земетресения. Ако се върнем 100 години назад във времето – през 1904 г. е регистрирано земетресение от 7,8 степен по Рихтер, напомни той. Трябва да гарантираме, да имаме алтернатива в две отделни различни точки с подобни габарити трасе, затова отхвърлихме и тунела, обясни регионалният министър.
Имаме поет ангажимент към обществото АМ „Хемус“ да бъде изцяло завършена до 2025 г., подчерта министър Нанков. Това са нови 250 км, допълни той и уточни, че се очаква в рамките на този мандат да бъдат построени 100 км от тях. Останалите участъци в известна степен ще бъдат в проектна готовност, като ще бъдат в процес на проектиране или на изпълнение, каза още той.
Министърът напомни, че вече се работи по отсечката от Ябланица до Тетевен, която е с дължина 9 км. До края на тази година се очаква да бъдат завършени проектите за още 50 км от магистралата до разклона Ловеч – Плевен, като изграждането им ще бъде стартирано на три етапа до 2018 г. Има избран изпълнител за отсечката от Варна в посока Шумен и Търговище. Изборът се обжалва, но в рамките на няколко месеца ще стартираме строежа и на тези 16 км, допълни той.
Необходим е трети мост, който да свързва България с Румъния. Имаме насрочена среща на 3 октомври между двете правителства. Тогава ще обсъдим и детайлите на бъдещия проект. Логично е този мост да бъде над Русе, тъй като това е връзката между Европа, Санкт Петербург с Близкия Изток и с Югоизточна Европа, коментира още Николай Нанков.