Закритата и предвидена за премахване метеорологичната станция на връх Мусала е проектирана от ръководител на архитектурното бюро към БДЖ. До тези интересни данни достигна гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт. Името на големият български архитект е Панайот Калчев.
Архитект Калчев заедно с архитект Генчо Скордев проектират и ръководят строителството на първата по рода си у нас метеорологична станция у нас на връх Мусала, открита преди 84 години на 2 октомври през 1932 г. Това значително за българската метеорология събитие е станало реалност благодарение на средствата (около 350 000 тогавашни лева) доброволно събрани от туристи и широката българска общественост, на инициативата на Комитета “по постройка на наблюдателницата на вр. Мусала” и със съдействието и личното дарение на Цар Борис III, както и на още 150 000 лева дарен труд от жп училището за прокарването на телефонна връзка от Царска Бистрица до наблюдателницата на най-високият връх на Балканите. Част от стълбовете по трасето са от “бетонирани стълбове от жп релси”. Самият директор на БДЖ по това време инж. Любен Божков организира срещите из цялата страна за доброволно набиране на финансови средства. На откриването неслучайно присъства и министърът на железниците Стоян Костурков, но това до момента оставаше просто като любопитна подробност без да се разбира каква е връзката. Ето какво заявява Костурков при откриването на станцията: “В името на човешката култура, в името на техниката, в името на човешкия напредък, които требва да носят културното повдигане и икономическото благоденствие на света, та да бъдат счупени веригите не само на политическото, но и икономическо робство, аз обявявам метеорологическата наблюдателница на този най-висок връх на Балканите за открита. Нека тя служи на България и на човечеството! “Ура”.
Още по-интересно е, когато се заровим из архивите и открием, че арх. Калчев е създал прекрасните и останали последни запазени стари гари в София – гара Поду(е)яне и Сточна гара. Подуенската гара е построена през 1930 г., а Сточна гара е завършена през 1929 г. Сградите са истински шедьовър на индустриалната култура и наследство, но естествено, както метеорологичната станция на вр. Мусала, не са включени в регистъра на недвижимото културно наследство у нас.
Големите прозорци с характерните си конструкции показват приемствеността в стила между двете гари.
Оказва се, че двамата архитекти – Калчев и Скордев са проектирали и станциите на Черни връх и на връх Ботев.
Арх. Панайот Калчев е роден през 1893 г. (от документите не е известно къде е роден), а почива през 1983 в София (http://sofiapomni.com/parcel.php?id=50#3514). Освен директор на архитектурното бюро на БДЖ, както видяхме той е бил запален планинар и проектант на метеорологични бази у нас, по-късно става нещатен сътрудник на Народния музей, където е част от първите стъпки в реставрационната дейност в България заедно с арх. Александър Рашенов и др.
След 1944 г. арх. Калчев се занимава с преподавателска и събирателска дейност. Става съавтор на книгата Архитектурни конструкции и сградостроителство : Ч. 1, издадена в София през 1951 г.
Архитектурното бюро към БДЖ е създадено в началото на ХХв. и съществува до 1944 г. То създава неподражаем и уникален български стил в проектирането на гарите и техническите сгради на железницата в България. Такова бюро има и към момента в германските държавни железници Deutsche Bahn.
До момента в интернет петицията за запазването на метеорологичната станция са събрани над 8000 подписа, които вече са внесени до Народното събрание, Министерски съвет, Президента и Омбудсмана.
Метеорологичната станция на Мусала е проектирана от архитект на БДЖ
